Мирослава Кантутис
-
Когнитивно-поведенеската психотерапия (КПТ) е създадена през 70-те години на миналия век за лечението на клинична депресия и е може би най-сериозно научно изследваната от всички видове психотерапии.
Изследванията недвусмислено доказват успеваемостта на терапията наравно с употребата на медикаменти в лечението на депресия и тревожност и по-високия й успех от медикаментите, когато става въпрос за предпазване от рецидив (връщане на симптомите).
-
Освен депресия и тревожност, когнитивно-поведенческата терапия повлиява много успешно още ред психологически страдания:
- Паническо разстройство
- Обсесивно-компулсивно разстройство
- Социална фобия
- Нарушения в храненето – анорексия, булимия, пристъпно преяждане
- Зависимости
- Ниска самооценка
- Проблеми с гнева
-
В когнитивено-поведенческата терапия терапевт и клиент работят като един общ екип, който „изследва“, валидизира или оспорва мисленето и поведението на клиента.
В терапията клиентът е приет за „експерт“ в собствения си живот, а концепциите на терапевта се разглеждат като хипотези, които трябва да бъдат доказани или отхвърлени.
В течение на терапията клиентът усвоява знания и умения, които не само повлияват проблема му „тук и сега“, но могат да бъдат използвани и в бъдеще, в реалния живот извън лечението.
-
В когнитивно-поведенческата терапия е важно създаването на отношения на доверие и сигурност, на атмосфера, която да позволи на клиента да споделя и обсъжда спокойно всичко, което го тревожи. Отношението на равнопоставеност подпомага и „екипната“ работа на терапевт и клиент и дава пространство за свободно анализиране на проблемите и търсене на най-доброто им решение.
