време за четене: 3 мин.
Тревожността е термин, използван за описание на неприятни чувства на нервност, притеснение и напрежение, което всички изпитваме от време на време.
Тревожността е нормална реакция на нашия мозък, когато попаднем в ситуации, които могат да застрашават по някакъв начин. Щом „засече“ такава ситауция, мозъкът дава сигнал на цялото тяло да бъде готово за защита или бягство. Именно затова тревожността е съпроводена с чисто телесни усещания, които могат да варират от почти незабележими до свръхинтензивни. Тези усещания са: сърцебиене, изпотяване, задух, тремор, замайване, напрежение в различни части на тялото, плитко дишане.
Известна степен на тревожност може да подобри представянето ни в определени ситуации като интервюта за работа, вземане на изпити, спортни изяви. Ако обаче тревожността възниква твърде често и без видима причина или ако започне да влияе по нежелан и неприемлив начин върху живота ни, тогава тя вече се е превърнала в проблем.
Как се проявява този проблем? Тревожността може да бъде много обща, неопределена, да засяга много области от нашия живот и да я усещаме като един постоянен фон или може да бъде по-специфична – да се проявява в определени ситуации като посещение на места с много хора, разговор с непознати, страх от заболяване, страх от асансьори..
Чести причини за повишена тревожност могат да бъдат:
- дълъг или интензивен период на стрес и притеснения;
- неприятни или стресиращи житейски събития като смъртта на любим човек, сериозно заболяване (ваше или на близък), разпадането на връзка или загуба или промяна на работа;
- начинът, по който сме се научили да се справяме с различните житейски ситуации и кои от тях възприемаме като стресиращи;
- липсата на увереност и самочувствие;
- спомен за инцидент, в който сме участвали може да доведе до тревожност в бъдещи подобни преживявания;
Защо тревожността може да стане постоянна?
Всеки човек изживява тревожността по различен начи – при някои от нас тя се проявява в ниска степен и бързо отшумява, но при други хора тя се превръща в постоянен спътник и започва да контролира мислите, емоциите, поведението.
Ето някои примери за това как тревожността сама се подхранва и става хронично състояние:
1. Страх от страха
Когато изпаднем в тревожност, може да влезем в трудно преодолим цикъл, при който всяка следваща мисъл усилва физическите симптоми, емоциите и поведението. По този начин се усилва цялостното усещане за напрежение и дискомфорт. Когато често изживяваме тревожност, може да се появи страхът от страха - вече не само изживяваме висока тревожност по време на дадена ситуация, но усещаме страх и когато ситуацията предстои да се случи (в действителност или дори само в нашето съзнание).
2. Тревожността може да се превърне в навик.
Ако сме тревожни за дълъг период от време, чувствата на безпокойство често остават, дори вече причината за тях да не съществува. Това да се чувстваме напрегнати, да се притесняваме и да очакваме трудности може да се превърне в навик. Навик става и стремежа да избягваме нещата, за които мислим, че ще ни разтревожат. (Избягването ще бъде обсъдено по-подробно в следваща статия, тъй като е много важен поддържащ механизъм за тревожността). Телата ни също могат да придобият навика да бъдат напрегнати и да реагират тревожно. Характерни примери за това са навикът да стискаме челюстите си или да дишаме плитко и напрегнато.
3. Очакване
След като веднъж или два пъти сме се почувствали разтревожени в дадена ситуация, започваме да изпитваме безпокойство, когато ни предстои отново да влезем в нея. На „помощ“ ни идва стратегията да започнем да избягваме ситуацията, но както ще обсъдим в следваща статия, избягващото поведение е един от най-сигурните начини да затвърдим тревожността.
4. Асоциация
След като изпитаме тревожност в определена ситуация, може да започнем да свързваме това чувство с други сходни ситуации. Например, ако сме се чувствали разтревожени в препълнен автобус, след това започваме да изпитваме безпокойство във всички автобуси или дори всички форми на транспорт. Постепенно това чувство на безпокойство може да се разшири и да обхване и други ситуации, в които досега не сме били тревожни. По този начин много области от нашия живот може да бъдат засегнати. Най-важното е тук да акцентираме, че това персистиране и разрастване на тревожността се случва в резултат не на реалните ситуации, а на мислите и очакванията, които ние имаме за тях.
5. Загриженост и свръхчувствителност
Ако сме страдали от неприятните чувства на паника и притеснение, ние сме по-наясно с физическите симптоми на тревожността. Може да станем прекалено ангажирани с физичските си усещания. Всяка лека промяна на дишането и пулса, например, може да бъде преувеличена в мисълта ни и това да доведе до последващо усилване на физическите симптоми. Това се случва най-често при хора, които се притесняват, че физическите им усещания показват, че имат сериозен здравословен проблем.