време за четене: 2 мин.
Защо?
Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е една от най-разпространените психотерпии в световен мащаб и причината за това е в нейната ефективност. Тя е сравнително кратка терапия (обикновено работата приключва за 10-20 сесии), насочена е към решаването на актуалния проблем, изгражда нови умения за справяне, които да се прилагат и в бъдеще.
Всъщност името „Когнитивно-поведенческа терапия“ е събирателно понятие – в нейната почти 60-годишна история тя се развива в множество подходи – като се започне от основополагащите Рационално-емотивна поведенческа терапия (РЕПТ) на Албърт Елис и Когнитивна терапия на Арън Бек (приет за родоначалник на КПТ) и се стигне до „модерните“ подходи (т.нар. „трета вълна на когнитивно-поведенческата терапия“) – Базирана на майндфулнес когнитивна терапия (MBCT), ACT (Acceptance and Commitment therapy), DBT (Dialectical behaviour therapy). Когнитивно-поведенческата терапия е в основата и на една от най-успешните терапии, интегрирали в себе си различни подходи – Схема терапия на Джефри Йънг.
Това, което обединява тези толкова много подходи е, разбирането, че нашите когниции - мисли, въображение, спомени – влияят (често пъти – болестотворно) на нашите емоции, телесни усещания и поведение. Работата по време на терапия се фокусира именно върху когнициите и поведението (в различни етапи от процеса). Методите са многобройни, разработвани са в продължение на много години и могат да бъдат използвани при различни клиенти и случаи. Трайното и значително подобрение на общото ни усещане за благополучие и спокойствие са показател за това, колко успешна е била терапията.
В когнитивено-поведенческата терапия терапевт и клиент работят като един общ екип, който „изследва“, валидизира или оспорва мисленето и поведението на клиента. В терапията клиентът е приет за „експерт“ в собствения си живот, а концепциите на терапевта се разглеждат като хипотези, които трябва да бъдат доказани или отхвърлени. В течение на терапията клиентът усвоява знания и умения, които не само повлияват проблема му „тук и сега“, но могат да бъдат използвани и в бъдеще, в реалния живот извън лечението.
В когнитивно-поведенческата терапия е важно създаването на отношения на доверие и сигурност, на атмосфера, която да позволи на клиента да споделя и обсъжда спокойно всичко, което го тревожи. Отношението на равнопоставеност подпомага и „екипната“ работа на терапевт и клиент и дава пространство за свободно анализиране на проблемите и търсене на най-доброто им решение.
Кога?
Голямото предимство на когнитивно-поведеческата терапия е това, че тя се прилага за широк кръг проблеми – както за много нарушения:
- депресия,
- тревожност,
- панически атаки,
- обсесивно-компулсивно разстройство,
- хранителни разстройства,
- зависимости
така и за по-общи проблеми като ниска самооценка, справяне с гнева, постигане на личностово израстване и промяна.