време за четене: 7 мин.
Замисляли ли сте се какво е общото между всички мисли, които имаме за себе си, за другите, за света като цяло - за постиженията и неуспехите си, за това как се чувстваме, как се справяме, как изглеждаме в очите на другите, какви точно са тези други, защо понякога става толкова трудно ....
Общото между тях е, че възприемаме всички тях като неоспорима истина. Не ги подлагаме на съмнение, на анализ, на преоценка - и защо ли е необходимо – те са си наши, толкова са ни близки, звучат толкова логично и толкова правдиво ... А понякога истината за тях е съвсем друга. Те имат някои общи особености:
- Най-често са персонална интерпретация на факти и събития, а не обективно отражение на реалността;
- Показват повече стоящите под тях наши базисни убеждения за себе си, другите и света, и като такива не само че са много субективни, но и се базират в значителна степен на предишния ни житейски опит, а не толкова на ситуацията, каквато е „тук и сега“;
- Често са породени от нашите когнитивни изкривявания – погрешни и ирационални гледни точки към нас самите, другите хора и света като цяло.
В продължение на години психотерапевтите изследват когнитивните изкривявания и като резултат обобщават най-разпространените от тях. Ето кои са те:
1. Мислене „Всичко или нищо“/ Поляризирано мислене
Известно още и като черно-бяло мислене, това когнитивно изкривяване показва (метафорично казано) невъможност или нежелание да се види, че светът е изпълнен с цветове и нюанси, и че съществува цяла палитра цветове освен черното и бялото. С други думи – нещата се разглеждат само в техните крайности – нещо е или фантастично или ужасно, или прекрасно, или непоносимо. Това изкривяване стои в основата на болезнения перфекционизъм - ако не можеш да бъдеш перфектен, то значи си пълен провал. Не съществува никаква междинно положение, има само две крайности.
2. Свръхгенерализация/ Свръхобобщаване
Това изкривяване се наблюдава когато на базата на единичен пример, събитие, факт се прави обобщение за всички подобни на него или се превръща в модел. Например, един неуспешно взет изпит може да бъде интерпретиран като това, че студентът е глупав и ще се провали изцяло в следването си.
Свръхгенерализирането може да доведе до твърде много негативни мисли за себе си, другите и света, базирани единствено на единичен или кратък опит. Най-често можете да го откриете във фрази, съдържащи обобщения като „винаги“, „никога“, „всеки“, „никой“.
Например стеснителен млад мъж кани жена на среща и тя по някаква причина му отказва. Неговата реакция е „Мене никой не ме харесва, аз никога няма да създам нормална връзка.“
3. Умствен филтър
Подобно на свърхгенерализацията, при наличие на умствен филтър, човек се фокусира върху единичен негативен аспект от дадена информация или събитие и изключва от съзнанието си всички положителни страни от преживяването. Пример за това изкривяване е когато единият партньор в романтична връзка се фокусира прекалено много върху единичен отрицателен коментар, направен от другия партньор, и гледа на връзката като безнадеждно загубена, като същевременно игнорира години, изпълнени с положителни преживявания.
Мисловният филтър може да подсили песимистичния поглед върху всичко около вас, като се фокусира само върху негативното.
4. Дисквалифициране на положителното
От друга страна, изкривяването „дисквалифициране на положителното“ признава положителните преживявания, но ги отхвърля, вместо да ги приеме.
Например, човек, който получава положителна оценка на работното си място, може да отхвърли идеята, че е компетентен служител, и да отдаде положителната оценка на единично постижение или на шефа си, който просто не иска да говори за проблемите с работата на служителя си.
Това е особено злокачествено изкривяване, тъй като може да продължи прилагането на негативни мисловни модели дори при сериозни доказателства за противното.
5. Скачане към заключения - четене на мисли
„Скачане към заключения“ се проявява като неточното убеждение, че знаем какво мисли друг човек. Разбира се, възможно е да имаме представа какво мислят другите хора, но това изкривяване се отнася до негативните интерпретации, които правим, наблюдавайки или общувайки с другите хора.
Да видите непознат с неприятно изражение и да стигнете до заключението, че той мисли нещо негативно за вас, е пример за това изкривяване.
6. Скачане към заключения – гадаене на бъдещето
„Брат-близнак“ на четенето на мисли, гадаенето на бъдещето се отнася до тенденцията да се правят заключения и прогнози, базирани на малко или никакви доказателства и да се приемат за неоспорима истина.
Един пример за гадаене на бъдещето е млада, самотна жена, която предсказва, че никога няма да намери любов или да има щастлива връзка, като се позовава само на факта, че все още не е срещнала подходящия човек. Логично погледнато, няма начин тя (или който и да било друг) да разбере как ще се развие животът й, но тя продължава да приема това предсказание по-скоро като факт, отколкото като един от няколкото възможни варианта.
7. Увеличение (катастрофизиране) или минимизиране
Известен също като „бинокълен трик“ („бинокулярен трик“), заради скритото изкривяване на вашата перспектива, това изкривяване включва преувеличаване или минимизиране на значението, важността или вероятността за нещата.Точно както биха изглеждали, ако ги гледате от двете страни на бинокъла – или много умалени, или силно увеличени.
Спортист, който обикновено е добър играч, но допуска грешка, може да увеличи значението на тази грешка и да вярва, че е ужасен съотборник, докато спортист, спечелил желаната награда в своя спорт, може да намали важността на наградата и да продължи да вярва, че е само посредствен играч.
Катастрофизирането може да превърне дори елементарните грешки, пропуски или неуспехи в бедствия, с които е трудно да се справим. А минимизирането пък ще превърне дори успехите и постиженията ни в нещо банално и пренебрежимо малко.
8. Емоционално разсъждение
Емоционалните разсъждения се отнасят до приемането на нечии емоции като факт. Може да се опише като „Чувствам го, следователно трябва да е истина. „Чувствам се като некадърнк, следователно съм такъв“, „Чувствам се глупаво, значи съм глупак.“
Само защото чувстваме нещо, не означава, че то е истина; например, можем да ревнуваме и да мислим, че партньорът ни изпитва чувства към някой друг, но това не го прави истина.
Разбира се, всички знаем, че не е разумно да приемаме чувствата си като факт, но въпреки това емоционалното разсъждение се среща много често.
9. Твърдения „Трябва“, „би трябвало“
Особено вредно изкривяване е тенденцията да се правят често и за много неща изявления, съдържащи изискването „трябва“. Може да правим тези изявления пред себе си - относно това, което „трябва“ да направим, мислим, чувстваме, но също ги правим и спрямо други хора, налагайки набор от очаквания, които вероятно няма (и не могат) да бъдат изпълнени. Това, което е от значение е, доколко нашите изисквания и очаквания са постижими и изобщо възможни.
Когато се придържаме твърде плътно към нашите твърдения „трябва“ за себе си и когато те съдържат нереалистични изисквания, най-често започваме да чувстваме вина, че не можем да ги изпълним. Когато се придържаме към изказванията си „трябва“ за другите, обикновено сме разочаровани от неспособността им да отговорят на нашите очаквания, което води до гняв,негодувание и конфликти.
10. Етикетиране и грешно етикетиране
Да сложим етикет на някого или нещо оначава да обединим цялото си познание за човек или събитие в една единствена дума или израз. Това е крайна форма на свръхгенерализация, при които ние правим преценки за себе си или за другите възоснова на един аспект от личността или събитието.
Пример може да бъде студентът, който се самоопределя като „пълен глупак“, защото не е изпълнил някакво задание или пък сервитьорът, който поставя етикет на клиента като „заядлив стар скъперник“, ако не е получил очаквания бакшиш. Тъй като е прекалено обобщено, етикетирането не може да даде цялостна представа за човека или събитието, за което е дадено. То е повърхностно, едностранчиво и не носи особено обективна информация. За погрешно етикетиране говорим, когато е използван силно емоционален, натоварен и неточен или неразумен език при етикетиране.
11. Персонализация
Както подсказва името, това изкривяване включва приемането на всичко лично или поемането на вина за събития или преживявания, които не са предизвикани от вас. Не случайно се това изкривяване се нарича „Майка на вината“. Произволно може да заключите, че станалото е по ваша вина или отразява собствената ви неадекватност, дори когато не сте отговорни за него. Пример за това е случай, когато майка прочита забележка, че детето й не работи добре в час и веднага заключава, че тя е виновна и не се справя като родител.
Разбира се, във всяка една от ролите си на родител, син или дъщеря, съпруг, лекар, учител, консултант и т.н. вие влияте върху другите хора, но не можете да контролирате тяхното поведение и постижения. Това, което прави другият човек, в крайна сметка е негова отговорност, а не ваша.
В допълнение към тези основни когнитивни изкривявания, Бек и Бърнс споменават няколко други (Бек,1976; Бърнс,1980):
12. Заблуди за контрол
Заблудата за контрол се проявява като едно от двете вярвания: (1) ние нямаме никакъв контрол над живота си и сме безпомощни жертви на съдбата, или (2) че контролираме напълно себе си и заобикалящата ни среда, което ни кара чувстваме отговорност за чувствата и поведението на хората около нас.
И двете вярвания са еднакво неточни и в крайна сметка - вредни.
Никой не може да контролира изцяло какво се случва с него, но от друга страна всеки човек има някаква степен на контрол върху своето положение. Дори и в екстремни ситуации, когато на пръв поглед човек няма избор в това какво да направи, той все още има известен контрол върху това как подхожда психически към ситуацията.
13. Заблуда за справедливост
Макар че вероятно всички бихме предпочели да живеем в свят, който е справедлив, предположението за вътрешно присъща справедливост на света не се основава на реалността и може да породи негативни чувства, когато сме изправени пред несправедливостта на живота.
Човек, който преценява всяко преживяване според презумпцията за справедливост, ще се поддаде на тази заблуда и вероятно ще почувства гняв, негодувание и безнадеждност, когато неизбежно се натъкне на ситуация, която противоречи на неговото очакване.
14. Заблуда за промяна
Това изкривяване включва очакването, че другите хора ще се променят, ако ги притискаме или насърчаваме достатъчно. Това изкривяване обикновено е придружено от вярата, че нашето щастие и успех произтичат изцяло от други хора. Това ни кара да вярваме, че принуждаването на хората около нас да се променят е единственият начин да получим това, което искаме.
Пример за това изкривяване е мъж или жена, който мисли, че „Ако просто насърча или принудя партньора си да спре да прави нещата, които ме дразнят, то тогава мога да бъда по-добър съпруг/а и по-щастлив човек“, показва заблудата за промяната.
15. Стремежът винаги да бъдеш прав
Перфекционистите и тези, които се борят със синдрома на измамника или самозванеца (страх, че всъщност не си толкова способен, колкото е необходимо, често срещан сред успешните хора), ще разпознаят това изкривяване - това е убеждението, че винаги трябва да сме прави. За тези, които се борят с това изкривяване, идеята, че можем да сгрешим, е абсолютно неприемлива и ние ще се борим до метафоричната смърт, за да докажем, че сме прави.
Например интернет коментиращите, които прекарват часове в спорове помежду си относно мнение или политически проблем, далеч отвъд точката, в която разумни лица биха стигнали до заключението, че трябва да „се съгласят да не са съгласни“, участват в изкривяването „Винаги да сме прави“. За тях това не е просто въпрос на различно мнение, това е интелектуална битка, която трябва да бъде спечелена на всяка цена.
16. Заблуда за „наградата на небето“
Заблудата за „наградата на небето“ се проявява като вяра, че ввинаги борбите, страданията и упоритата работа ще доведат до справедлива награда.
Очевидно е защо този тип мислене е изкривяване - за колко примера можете да се сетите, дори само в сферата на вашите лични познати, където упоритата работа и саможертва не се отплащат?
Понякога колкото и да работим или колко и да се жертваме, няма да постигнем това, на което се надяваме. Да мислим по друг начин е потенциално вреден модел на мислене, който може да доведе до разочарование, гняв и дори депресия, когато очакваната награда не бъде получена.