време за четене: 2 мин.
Когато говорим за детски травми най-често имаме предвид тежки събития от детството – физическо насилие (като потърпевш или като наблюдател), катастрофа, тежко заболяване на детето или близък, смърт в семейството и подобни трудни за справяне ситуации. Склонни сме да не свързваме детската травма с по-леки наглед обстоятелства, които възприемаме като ежедневие и като част от възпитанието. Дори и по-леки, когато системно се проявяват, тези поведения, нагласи и отношения може да формират у детето дисфункционални базисни убеждения за себе си, другите, света и бъдещето, както и редица дисфункционални поведенчески модели, които и по-късно продължават да се отразяват в живота на вече порасналия човек.
Ето какви биха могли да бъдат тези по-маскирани травматични влияния (пак обръщам внимание, че става въпрос за системното им проявление, а не за еднократно действие!)
- Да не си се чувствал видян или чут;
- Да имаш родител, който несъзнателно те моделира или оформя спрямо своята нелекувана травма (например – ако родителят е емоционално дистанциран и студен, то той повлиява върху това как детето ще възприема връзките с важни за него хора);
- Да имаш родител, който живее живота си през този на детето си;
- Да ти се казва, че определени емоции те правят слаб или нежелан;
- Да няма поставени ясни граници между дете и родител (напр. да се разкриват брачни проблеми, които трябва да се разрешат от партньорите, не от децата им; да се проявява прекалено любопитство и шпиониране; свръхнамеса в отношенията с други хора)
- Да имаш родител, който е фокусиран върху това да компенсира прекалено силно при детето си неща, които са му липсвали в неговото детство;
- Да имаш родител, който се фокусира прекалено върху външната изява или вид (тяло, коса, облекло, грим)
- Да бъдеш основната емоционална подкрепа на родителите си;
- Да имаш родител, който не може да регулира собствените си емоции.
Това разбира се, не е най-изчерпателният списък на поведения и нагласи, които могат да повлияят негативно върху личността на детето, но може да послужи за добър ориентир, когато търсим обяснение за някои наши неработещи убеждения или поведения, или когато отглеждаме децата си.